Такива отношения са често срещани и са особено изтощителни.
Не е задължително това да е злоупотреба или токсична връзка / колаж My, снимка pixabay.com
Американският психолог Марк Тревърс е назовал най-унищожителния тип приятелство.
Както той отбелязва в статията си за Forbes, не всички болезнени приятелства са съпроводени с конфликти или драми на високо ниво, нито пък непременно включват предателство, жестокост или откровено пренебрежение. Според него приятелствата просто постепенно се превръщат в тихо чувство за празнота
„Можете да поддържате връзка с приятел, да споделяте обща история и външно нищо да не изглежда нарушено, но след срещите да останете с усещането за невиждане, странна самота или емоционална умора. Ако сте преживели нещо подобно, може би имате едностранно приятелство. Не е задължително това да е злоупотреба или токсична връзка в обичайния смисъл на думата“, обяснява психологът.
Както добави той, изследванията показват, че такива отношения са често срещани и са особено изтощителни, защото нарушават очакванията ни за взаимна връзка, без да предизвикват явни тревоги.
Приятелството по същество се поддържа чрез взаимност. В едностранните приятелства този баланс постепенно се нарушава.„Единият човек, често без да го осъзнава, поема водещата роля във всички срещи, слуша повече, отколкото е слушан, адаптира се към нуждите на приятеля. Другият обаче се възползва, без да дава равностойно. Такива приятелства изглеждат особено объркващи поради едва доловимата неравнопоставеност. Приятелят може да не е открито неприятелски настроен, но все пак е емоционално недостъпен, егоцентричен или постоянно разсеян“, се казва в статията.
Изследванията върху социалната болка показват, че изключването и емоционалното пренебрегване активират същите невронни пътища като физическата болка. Чувството, че сте пренебрегнати или нежелани, предизвиква активност в предната цингуларна кора, свързана със стреса и тревожността.
„За разлика от открития конфликт, емоционалното отсъствие не дава на нервната система конкретна цел за реакция; налице е само неясно усещане за откъснатост. Тази несигурност увеличава психологическата тежест и затруднява преработката, което прави подобни загуби много по-трудни от очевидните разриви“, заявява психологът.
Ще припомним, по-рано бяха назани топ-7 родителски навици, които карат възрастните деца да се преместят в друг град.
